За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Не мога и досега, разбира се, да си обясня тази лекота, с която японските мъже се събличат и обличат без никакъв свян, без неудобство пред съвършенно чужди и непознати хора. Цивилизация ли беше това, индустрия ли, работа на пропагадната ли, дълбока японска традиция ли — или всичко събрано в едно?…
Любовната нощ на Япония съвсем не започва и съвсем не свършва в тези доста популярни и лесно достъпни заведения. Те наистина са за простолюдието. Тузарите на други места ходят. И те не си събличат гащите пред махалата…
Вечер, ако пътувате из Токио, ще видите в синьовиолетово, в особено червено-златно или в мъгливокафяв ореол надписите на хотели. Най-често те носят имената на цветя. Нежни, хубави имена на цветя. Нали Япония е страната на цветята. В тези хотели не се отива като в хотел — те са обвити в зеленина, входовете им са дискретни, изходите — също, а всичко, което става вътре — съвсем. Тук не се идва, за да пренощуваш. Тук се идва с жена. Ти ще си я доведеш — може да е женена жена, решила да кръшне, тук няма от какво да се бои, с момиче, с приятелка, с разведена жена може да дойдеш. Няма да търсиш квартири, няма да бягаш от работа, за да използуват празното жилище на приятеля си, няма да се страхуваш, да не се върне съпругът или хазяинът, няма и от донос да се страхуваш. И няма такива вицове, каквито у нас са болладисали — за командировани мъже, които я влак изтървали, я нещо забравили, и като се върнали в къщи — какво заварили?… Тук има и кой да се погрижи за колата ти, за вечерята ти, за настроението, за душата ти — за всичко, което ти трябва. Плаща се на час, на два, на три — колкото желаеш. И пълна, невероятна дискретност… Тези хотели са много. Вечер, като изгреят загадъчните им светлини, ако се вгледаш в тях, ако нарочно с око ги потърсиш, ще видиш колко много са… И тогава ще разбереш какъв мощен клон от индустриалното производство на ласки и нежност в общия бюджет на Япония представлява сексът…
Има и други заведения. Те са вече съвсем за баровцн — за хора, които като бръкнат в джоба си, дебело тесте йени трябва да опипват. Това са заведенията с гейшите. Тия гейши, за които ние имаме такава изкривена представа…
При гейша, или в заведение с гейши, ни покани на вечеря Хага сан. Предната нощ се уговорихме пак да се видим. Срещата наредихме пред жилището на кореспондента. Хага сан беше точен като японски часовник. До секунда. Даже си погледнах часовника. Казано беше в осем. Точно в осем той се появи. Застана прав, после се заразхожда, докато ние, вече облечени, се спускахме с асансьора. В Япония е прието, извинимо е закъснението. Често по улиците стават големи задръствания и да искаш — няма как да хвъркнеш и да прескочиш задръстеното място. Хората, които искат да са точни, пътуват с метро. Метрото не се задръства, метрото не закъснява. За да бъде точен, без кола беше дошъл и Хага сан. Едрото му тяло изпълни тесния двор на кооперацията за чуждестранни дипломати…
— Добър вечер, Хага сан. Как сте, как мина денят?
Хага сан е елегантен, усмихнат чак до смазаните си от джудото уши. Той ни предлага да отидем с метро дотам, докъдето си е наумил да ни води. Нали не си се возил с метро, пита той.
Вървим пеша до най-близката станция на метрото. Очаква се тайфун — духа и е намусено. Това ще бъде, както пишат вестниците — тайфун номер двадесет и две. Силен, не знам къде си зароден, наближаващ Япония с не знам каква си скорост. Японците не му се боят, само предупреждават, че има такъв и такъв номер, та Япония да знае каква обувка ще трябва да си обуе в следващите два-три дена. Е, не е и първият тайфун на Япония този, няма да бъде и последният. Ако има някой, който с любопитство и страх изчаква тайфуна, това съм аз и такива като мене, европейци или американци, които ги има в изобилие тук. Тайфунът идва със сивооловно небе, с лек подсещащ ветрец и със ситни пръски, като разпердушинен дъжд, който по-късно тази вечер ще се превърне в силен порой, а той, както се очаква — в следващата нощ ще прерасне в ураган…
Спасяваме се от първите предвестници иа тайфуна — вятъра и пръските дъжд, в най-близката станция на метрото. Хага сан е учил в Токио и то се знае като всеки студент по света, знае на пръсти всяка спирка. Не се е возил цял живот на кола я — какво като сега е професор, какво като има скъпа кола, какво като е богат, какво като е прочут в цял свят. В този смисъл Хага сан си е останал един съвсем нормален и редови японец. Опазил се, озаптил се, застоял се на здравата японска земя. Не зная дали с всички издигнали се японци е така. Макар че го допускам. Тази е една друга възможна тайна за силата на Япония… Да не се забравят хората, да помнят доброто и лошото на живота, колкото и нагоре да са отишли. Изглежда в Япония такива качества се възпитават, отглеждат се специално. Там не може, както е у нас — като се качиш веднъж на горния етаж, все там да си стоиш, без риск да се върнеш пак обратно на долния. Това връщане назад и надолу в Япония става лесно, много по-лесно, отколкото в други страни. И то именно озаптява, то държи нащрек очите — да не се затварят, да не залоясват от самодоволство. Ако има нещо, което Япония истински не познава, истински се бои и истински го гони отвсякъде, където то би могло да се появи — то е самодоволството.